бразда́

1. Дълъг недълбок ров в почвата, изоран с плуг или рало.

2. Следа като ивица по водна или мека повърхност.

Бразда в снега.
Лодката оставяше след себе си дълга бразда.

3. (разговорно) Струйка от пот, сълзи, кръв и други; браздулица.

4. (разговорно) Бръчка или продълговата следа от рана.

бразда старобългарски бразда́

ст.-бълг. бразда αὖλαξ (Син. Пс., Бол. Пс.). Праслав. *borzda - думата е общослав. (укр. и белор. форми отразяват прилаг. име *borzdьna), но е нечленима от гледна точка на слав. морфология. Сравнима е от една страна с лит. biržė „сечище, горски участък“, латв. birze „горичка“, а от друга със ст.-инд. bhṛṣṭi- „острие, зъбец, край“ или ст.-нем. burst „четина“. Като термин от селското стопанство по-вероятно е с чужд, не-ИЕ произход (срв. сърп).

единствено число множествено число
нечленувана бразда бразди
членувана браздата браздите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне браз-да
  • форми мн. бразди́
Източници