1.

ди́ря

1. Следа.

2. Белег, остатък, оставен от нещо или някого.

*diřa праславянски ди́ря

В дирите съм (на нещо/на някой)

Успявам да открия или да узная нещо, което търся или преследвам.

Куче влачи, диря няма

Не се търси отговорност за провинение.

Хващам/улавям дирята

Узнавам къде е ходил някой и какво е вършил.

единствено число множествено число
нечленувана диря дири
членувана дирята дирите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ди-ря
  • форми мн. ди́ри
Източници

2.

ди́ря

(разговорно) Търся.

Диря спешно лекар.
Какво дириш тук?

*diriti праславянски ди́ря

Отчасти каузативен глагол към „диря“ (следа).

Диря си белята/боя

Правя нещо неразумно, сам си създавам неприятности.

Диря си майстора

Постъпвам така, че е необходимо да ме накажат.

Диря си майстора

Изисквам опитна ръка, умение.

Диря сметка

Изисквам от някого да отговаря за постъпките си.

  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми ди́риш, мин. св. ди́рих и дири́х, мин. прич. ди́рил и дири́л, несв.
Източници