бе́лег

1. Следа, отпечатък, диря.

Белег от рана.

2. Естествен или изкуствен знак за разпознаване, за отличаване.

Белег на ухото.

3. Характерна черта, особеност; признак, свойство.

Белег за висока култура.

бѣлѣгъ старобългарски бе́лег

Старобълг. бѣлѣгъ σημεῖον, σύμβολον (Г. Хамартол, 14 в.). Южнослав. *bělěgъ (бълг. белег, сърбохърв. билег, белег „знак, мишена“, словен. beležen „знак, бележка“) е от прабълг. *bälik, производна на тюрк. *bel- „зная“, срв. чуваш. уст. палăк „знак, признак“, телеут. пäлäк „знак“, алт. диал. пöлÿг „знак, бележка“, тур. диал. belek „цел, мишена“. и др. Не произлиза от тюрк. *belgü „знак“, защото тогава би се пролучило *блѣгъ.

единствено число множествено число
нечленувана белег белези
членувана белега белезите
с пълен член белегът —
бройна форма белега
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бе-лег
  • форми мн. бе́лези, (два) бе́лега
Източници