-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
бе́лег -
1. Следа, отпечатък, диря.
Белег от рана.
-
2. Естествен или изкуствен знак за разпознаване, за отличаване.
Белег на ухото.
-
3. Характерна черта, особеност; признак, свойство.
Белег за висока култура.
бѣлѣгъ старобългарски бе́лег
Старобълг. бѣлѣгъ σημεῖον, σύμβολον (Г. Хамартол, 14 в.). Южнослав. *bělěgъ (бълг. белег, сърбохърв. билег, белег „знак, мишена“, словен. beležen „знак, бележка“) е от прабълг. *bälik, производна на тюрк. *bel- „зная“, срв. чуваш. уст. палăк „знак, признак“, телеут. пäлäк „знак“, алт. диал. пöлÿг „знак, бележка“, тур. диал. belek „цел, мишена“. и др. Не произлиза от тюрк. *belgü „знак“, защото тогава би се пролучило *блѣгъ.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | белег | белези |
| членувана | белега | белезите |
| с пълен член | белегът | — |
| бройна форма | белега |
|---|