отпеча́тък

1. 1. Следа, диря, която остава след нещо.

Полицаят търсеше внимателно отпечатъци от пръсти.

2. (преносно) Отличителна черта, следа, въздействие.

Лицето му носи отпечатъка на бурен живот.

3. Отделно издаден екземпляр от статия, студия и други.

Слагам отпечатък (върху нещо)

Оставям следи, въздействам.

единствено число множествено число
нечленувана отпечатък отпечатъци
членувана отпечатъка отпечатъците
с пълен член отпечатъкът —
бройна форма отпечатъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне от-пе-ча-тък
  • форми мн. отпеча́тъци, (два) отпеча́тъка
Източник