оста́тък

1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък.

Остатъци от плат.

2. (само множествено число) Част, останала от нещо, което е съществувало по-рано.

Остатъци от старо селище.

3. Останала част от нещо до завършването му.

Ще прекараме остатъка от живота си заедно.

4. (специално) В математиката — величина, която се получава при невъзможност на делителя да се включи цяло число пъти в делимото.

Десет се дели на пет без остатък.
единствено число множествено число
нечленувана остатък остатъци
членувана остатъка остатъците
с пълен член остатъкът —
бройна форма остатъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ос-та-тък
  • форми мн. оста́тъци
Източник