печа́т

1. Малък предмет с изрязани върху него опознавателни знаци за удостоверяване на нещо.

Държавен печат.

2. Изображение, получено чрез натискане от този предмет.

Цветен печат.

3. (преносно, само единствено число) Белег, следа, знак.

Лицето ѝ носи печата на старостта.

4. (само единствено число) Печатане.

Книгата е предадена за печат.

5. (само единствено число) Външен вид на нещо напечатано.

Ясен печат.

6. (само единствено число) Съвкупността от печатни произведения; преса.

Този проблем беше разгледан обстойно в печата.
Свобода на печата.

печать старобългарски печа́т

Старобълг. печать (Син. мол., Ен. ап., Клоц., Супр.), (за)печатьлѣти „(за)печатвам“ (Зогр., Супр.), запечѣтьлѣти (Асем.). Праслав. *реčětь - с тюркско посредничество предвид глаголната форма *реčět-le-, от груз. ბეჭედი (bеč'edi) „пръстен, печат“. - по продуктивния модел за отименни глаголи в тюрк. езици. Сравни чуваш. пичет „печат“ (от рус.), пичетле „печатам“.

Слагам печат върху нещо

Оставям следи.

единствено число множествено число
нечленувана печат печати
членувана печата печатите
с пълен член печатът —
бройна форма печата
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пе-чат
  • форми мн. печа́ти, (два) печа́та
Източници