ка́чество

1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга.

Качества на характера.
Качеството на водата в язовира.

2. (само единствено число) Степен на съответствие на предмета на това, което трябва да бъде.

Обувките са с високо качество.
Качество на телевизор.
Качество на сирене.
Високо качество.
Ниско качество.
Първо качество.

качьство старобългарски ка́чество

старобълг. качьство < какъ „какъв“: калка на гр. ποιότης от ποῖος „какъв“. По същия начин е калкирано и лат. quālitās oт quālis.

единствено число множествено число
нечленувана качество качества
членувана качеството качествата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ка-чес-т-во
  • форми мн. ка́чества
Източници