Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга.
Качества на характера.
Качеството на водата в язовира.
2. (само единствено число) Степен на съответствие на предмета на това, което трябва да бъде.
Обувките са с високо качество.
Качество на телевизор.
Качество на сирене.
Високо качество.
Ниско качество.
Първо качество.
качьство старобългарски ка́чество
старобълг. качьство < какъ „какъв“: калка на гр. ποιότης от ποῖος „какъв“. По същия начин е калкирано и лат. quālitās oт quālis.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | качество | качества |
| членувана | качеството | качествата |