1.

вид

1. Външност, видим облик, изглед.

Видът ти не ми харесва.
Имаш добър вид.
Видът на къщата вдъхва респект.

2. Форма, състояние, в което нещо съществува или се проявява.

3. (остаряло) Изглед, гледка.

видъ старобългарски вид

Старобълг. видъ. свързан е с ие. *ueid-u-: лит. veidas „лице“, староинд. vedas „знание“, старогръц. εἶδος „изглед“.

единствено число множествено число
нечленувана вид видове
членувана вида видовете
с пълен член видът —
бройна форма вида
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне вид
  • форми видъ́т, вида́, само ед.
Източници

2.

вид

1. Подразделение в систематиката на предмет, явление и подобни — разновидност, тип спрямо общ признак.

Видове обучение.
Три вида градове по големина.
Различни видове стоки.

2. (специално) В биологията — група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености.

εἶδος старогръцки вид

От „вид“ (външност), по образеца на старогръцкото „εἶδος“.

Вид на глагола

(специално) В езикознанието — граматична категория за характеризиране на действието с оглед на неговата цялостност; аспект.

видов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана вид видове
членувана вида видовете
с пълен член видът —
бройна форма вида
  • съществително име, мъжки род
  • форми видъ́т, вида́, мн. ви́дове, (два) ви́да
Източници