-
фо́рма -
1. Външни очертания на предмет; външен вид, изглед.
Овална форма.
-
2. Очертания на човешкото тяло; фигура.
Пищни форми.
-
3. (преносно) Устройство, състав и структура, външен израз на определено съдържание.
Формата на писмото е спазена.
Единство на форма и значение.
-
4. Приспособление за придаване на трайни очертания на нещо, обикновено на течна маса.
Форма за торта.
Леярска форма.
-
5. (преносно, разговорно) Измамен външен вид, който или е без съдържание, или противоречи на съдържанието.
Правим го за форма, за пред обществото.
-
6. (разговорно) Еднакво по кройка и цвят облекло на лица, принадлежащи към една и съща социална група, организация, училище и други; униформа.
В строя ни искат по форма.
-
7. (преносно) Системата от изобразителни средства в художествено произведение, композицията му като израз на съдържание.
Стихотворна форма.
-
8. (специално) В граматиката — външен вид и промяната му в думата, което съответства на определено граматическо значение.
Възвратна форма.
Неизменяема форма.
В състояние съм да проявя всички свои възможности.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | форма | форми |
| членувана | формата | формите |