фо́рма

1. Външни очертания на предмет; външен вид, изглед.

Овална форма.

2. Очертания на човешкото тяло; фигура.

Пищни форми.

3. (преносно) Устройство, състав и структура, външен израз на определено съдържание.

Формата на писмото е спазена.
Единство на форма и значение.

4. Приспособление за придаване на трайни очертания на нещо, обикновено на течна маса.

Форма за торта.
Леярска форма.

5. (преносно, разговорно) Измамен външен вид, който или е без съдържание, или противоречи на съдържанието.

Правим го за форма, за пред обществото.

6. (разговорно) Еднакво по кройка и цвят облекло на лица, принадлежащи към една и съща социална група, организация, училище и други; униформа.

В строя ни искат по форма.

7. (преносно) Системата от изобразителни средства в художествено произведение, композицията му като израз на съдържание.

Стихотворна форма.

8. (специално) В граматиката — външен вид и промяната му в думата, което съответства на определено граматическо значение.

Възвратна форма.
Неизменяема форма.
Във форма съм

В състояние съм да проявя всички свои възможности.

единствено число множествено число
нечленувана форма форми
членувана формата формите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне фор-ма
  • форми мн. фо́рми
Източник