силуе́т

1. Контрастно едноцветно изображение на човек или на предмет, като се маркират само контурите, без да се детайлизира.

Върху витрината има интересен силует.

2. Очертание на контурите на човек или обект (обикновено в тъмнината); сянка.

Силуетът на едно куче се раздвижи в мрака.
С тази рокля силуетът става по-елегантен.
единствено число множествено число
нечленувана силует силуети
членувана силуета силуетите
с пълен член силуетът —
бройна форма силуета
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне си-лу-ет
  • форми мн. силуети, (два) силуета
Източник