фи́гура

1. (специално) В геометрията — заградена от непрекъсната линия плоскост, както и съвкупност от разположени в определен ред точки, линии, повърхности или тела.

Геометрична фигура.

2. Очертание на нещо, външен вид; образ.

Тази фигура ми е неизвестна.
Една фигура се изгуби в мрака.

3. Това, което се описва, очертава върху някаква плоскост при движение, танц, летене, плетене и други.

4. Схема, таблица и др. за илюстрация в книга.

5. Очертание на човешкото тяло; телосложение.

Елегантна фигура.
Пълна фигура.

6. Скулптурно или живописно изображение на човек или животно.

Мраморна фигура.
Картина с няколко фигури.

7. (преносно) Човек с неговите особени качества, обикновено в литературата, историята и други; образ, герой.

Голяма фигура в българската история е Паисий.

8. Изваяни метални, дървени или др. приспособления за игра на шах.

Най-силната шахматна фигура е царицата.

9. (специално) В стилистиката — устойчива и повтаряща се конструкция от думи, която усилва изразителността на речта.

Стилистична фигура.
единствено число множествено число
нечленувана фигура фигури
членувана фигурата фигурите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне фи-гу-ра
  • форми мн. фи́гури
Източник