-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
чове́к -
1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
-
2. Лице с положителни качества.
Той не е човек.
-
3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого.
Той е човек на началника.
Мой човек.
-
4. Мъж.
Идва някакъв човек.
-
5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име).
Човек на действието.
Човек на изкуството.
чловѣкъ старобългарски чове́к
Старобълг. чловѣкъ. Думата е двусъставна (*čel-o-věkъ). Първата част съответства на лит. kelias „семейство, племе“, а втората на лит. vaikas „дете, момче“.
Задружно, заедно.
Както трябва, хубаво.
Решителен, справедлив човек.
Няма никого.
Кротък, смирен човек.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | човек | човеци, хора |
| членувана | човека | човеците, хората |
| с пълен член | човекът | — |
| бройна форма | човека, души |
|---|---|
| звателна форма | човече, човеко |