чове́к

1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.

2. Лице с положителни качества.

Той не е човек.

3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого.

Той е човек на началника.
Мой човек.

4. Мъж.

Идва някакъв човек.

5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име).

Човек на действието.
Човек на изкуството.

чловѣкъ старобългарски чове́к

Старобълг. чловѣкъ. Думата е двусъставна (*čel-o-věkъ). Първата част съответства на лит. kelias „семейство, племе“, а втората на лит. vaikas „дете, момче“.

Като един човек

Задружно, заедно.

Като човек

Както трябва, хубаво.

Човек на място

Решителен, справедлив човек.

Няма жив човек

Няма никого.

Божи човек

Кротък, смирен човек.

единствено число множествено число
нечленувана човек човеци, хора
членувана човека човеците, хората
с пълен член човекът —
бройна форма човека, души
звателна форма човече, човеко
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чо-век
  • форми мн. хо́ра, след дума за количество ду́ши
Източници