-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
лице́ -
1. Предната част на главата на човек.
Красиво лице.
Зачервено лице.
Изпотено лице.
-
2. (преносно) Израз на вътрешното състояние на човек.
Весело лице.
Тъжно лице.
-
3. (преносно) Предна част на нещо.
Къщата има хубаво лице.
Лицето на кожата е тъмно, а опакото е светло.
-
4. (преносно) Индивидуален облик, отличителни черти.
Творческо лице.
Политическо лице.
Оформям писателското си лице.
-
5. (преносно) Човек като член на обществото, като личност.
Две лица чакат в коридора.
Като лице от университета.
Лице от семейството.
Доверено лице.
-
6. (преносно) Граматическа категория на глагола, която показва субекта на действието.
Глаголът е във второ лице.
Глаголът се изменя по лице.
лице старобългарски лице́
старобълг. лице πρόσωπον, род. п. личесе или лица (Зогр., Мар., Син. пс., Сав. кн., Супр., Рил. ев. 13 в.). Умал. от лик.
Говоря открито, пред човека.
Гледам направо, открито, смело.
Открито, непосредствено.
(специално) В правото — правоспособен човек.
(специално) В правото — организация, имаща определени права и задължения на физическо лице.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | лице | лица |
| членувана | лицето | лицата |