муцу́на

1. Уста и челюсти при животните.

Кучешка муцуна.

2. (преносно) Лице, мутра.

Направих заешка муцуна.

От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход.

муцунка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана муцуна муцуни
членувана муцуната муцуните
звателна форма муцуно
  • съществително име, женски род
  • пренасяне му-цу-на
  • форми мн. муцу́ни
Източници