му́тра

пренебрежително

1. Неприятно, грозно лице.

Не искам да виждам повече мутрата ти тук.

2. Гримаса, мимика.

Кисела мутра.

От нгр. μούτρο „лице, муцуна; разбойник, измамник“ < итал. mutria „муцуна“, сродна с исп. morro, порт. morra, ст.-фр. mourre „муцуна“, ит. (диал.) moragia, muraja, moraccia, пров. moralha, фр. mouraille „конска муцуна“ < лат. *mutra, умал. *mutricula < баски mutur, muthur „муцуна“ (или някой сроден нему изчезнал език).

Натривам мутрата (на някого)

Карам се много, наругавам.

Смазвам мутрата (на някого)

Бия жестоко, унищожавам някого.

единствено число множествено число
нечленувана мутра мутри
членувана мутрата мутрите
звателна форма мутро
  • съществително име, женски род
  • пренасяне мут-ра
  • форми мн. му́три
Източници