Източник
-
тип -
1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец.
Тип къща.
Градът е от типа на Пловдив.
Всички училища са от този тип.
Лицето ѝ е от друг тип.
-
2. Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези.
Харесват ми този тип хора.
-
3. Литературен образ, обединяващ такава категория от хора.
Тип на скъперник.
Типът на малкия човек.
-
4. (преносно) Своеобразен, странен човек.
Интересен тип.
-
5. (преносно, разговорно, пренебрежително) Мръсен, подъл човек.
Разни типове се въртят наоколо.
Тип такъв!