тип

1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец.

Тип къща.
Градът е от типа на Пловдив.
Всички училища са от този тип.
Лицето ѝ е от друг тип.

2. Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези.

Харесват ми този тип хора.

3. Литературен образ, обединяващ такава категория от хора.

Тип на скъперник.
Типът на малкия човек.

4. (преносно) Своеобразен, странен човек.

Интересен тип.

5. (преносно, разговорно, пренебрежително) Мръсен, подъл човек.

Разни типове се въртят наоколо.
Тип такъв!
единствено число множествено число
нечленувана тип типове
членувана типа типовете
с пълен член типът —
бройна форма типа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тип
  • форми типъ́т, типа́, мн. ти́пове, (два) ти́па
Източник