безобра́зник

Човек, който върши безобразия.

единствено число множествено число
нечленувана безобразник безобразници
членувана безобразника безобразниците
с пълен член безобразникът —
бройна форма безобразника
звателна форма безобразнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бе-зоб-раз-ник
  • форми мн. безобра́зници
Източник