образе́ц

1. Модел, който показва начин за извършване на нещо.

Попълнете документа по образеца.

2. Показателно или пробно изделие; вид, мостра.

Донесох образци от новото изделие.
Минерални образци.

3. Някой или нещо, на които трябва да се подражава.

Животът му е образец за успешна кариера.
единствено число множествено число
нечленувана образец образци
членувана образеца образците
с пълен член образецът —
бройна форма образеца
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне об-ра-зец
  • форми мн. образци́, (два) образе́ца
Източник