о́блик

1. Очертание, вид, форма.

Сградата има интересен облик.

2. Душевност, характер.

Нравствен облик.

3. (специално, остаряло) Падежна форма.

единствено число множествено число
нечленувана облик облици
членувана облика облиците
с пълен член обликът —
бройна форма облика
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне об-лик
  • форми мн. о́блици, (два) о́блика
Източник