хара́ктер

1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му.

Весел характер.
Лош характер.
Твърд характер.

2. (преносно) Литературен герой, образ.

Писателят рисува различни характери.

3. (само единствено число) Упоритост, последователност, твърда воля.

Човек с характер.

4. (само единствено число) Отличителна черта, особеност, естество.

Характер на спортно състезание.
Спортът имаше агресивен характер.
Какъв характер ще има срещата?
единствено число множествено число
нечленувана характер характери
членувана характера характерите
с пълен член характерът —
бройна форма характера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ха-рак-тер
  • форми мн. хара́ктери, (два) хара́ктера
Източник