Източник
-
хара́ктер -
1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му.
Весел характер.
Лош характер.
Твърд характер.
-
2. (преносно) Литературен герой, образ.
Писателят рисува различни характери.
-
3. (само единствено число) Упоритост, последователност, твърда воля.
Човек с характер.
-
4. (само единствено число) Отличителна черта, особеност, естество.
Характер на спортно състезание.
Спортът имаше агресивен характер.
Какъв характер ще има срещата?
- отличителен белег
- признак
- твърдост
- упоритост
- издръжливост
- смелост
- решителност
- висок дух
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | характер | характери |
| членувана | характера | характерите |
| с пълен член | характерът | — |
| бройна форма | характера |
|---|