1.

ду́ша

1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.

2. (преносно) Слухтя, дебна.

Той души наоколо.

*dušiti праславянски ду́ша

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице душа душим
второ лице душиш душите
трето лице души душат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице душих душихме
второ лице души душихте
трето лице души душиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице душех душехме
второ лице душеше душехте
трето лице душеше душеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
души душете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана душил душила душило душили
членувана душилия душилата душилото душилите
с пълен член душилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана душел душела душело душели
членувана душелия душелата душелото душелите
с пълен член душелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана душен душена душено душени
членувана душения душената душеното душените
с пълен член душеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана душещ душеща душещо душещи
членувана душещия душещата душещото душещите
с пълен член душещият — — —
Деепричастие
душейки
  • преходен и непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ду-ша
  • форми ду́шиш, мин. св. ду́ших и души́х, мин. прич. ду́шил и души́л, несв.
Източници

2.

душа́

1. Дух.

Душата му я търси цял живот.
Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.

2. Вътрешни качества, особености на човека.

Добра душа.

3. (преносно, разговорно) Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо.

Душа на компанията.

4. (преносно, разговорно) Човек.

5. (преносно) Живот, дъх като белег, че някой е жив.

*duša праславянски доуша през старобългарски душа́

Бера душа

(разговорно) Умирам.

Вадя душата (на някого)

(разговорно) Притеснявам силно, обикновено като карам да бърза.

В дъното на душата си

В дълбоката си същност.

Вземам душата (на някого)

Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.

Гледам си душата

Грижа се да ми е добре; угаждам си.

Давам душа (на нещо)

Вдъхвам живот.

Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого)

Много харесвам.

До дъното на душата си

Дълбоко.

За душата

(разговорно) За свое удоволствие.

Изкривявам си/кривя си душата

(разговорно) Говоря неистини, преиначавам истината.

Излиза ми/изскача ми душата

(разговорно) Уморявам се от прекалено тежък труд.

Лежи ми на душата

(разговорно) Много ми харесва.

Напълвам душата (на някого)

(разговорно) Доставям извънредно голямо удоволствие.

Нося душа под наем

(разговорно) Много слаб, много болнав съм.

От душа/от (цялото си) сърце и душа

Всеотдайно, себеотрицателно.

От дъното на душата си

В много голяма степен.

Продавам си душата (на дявола)

Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.

Човек с широка душа

(разговорно) Добросърдечен, любвеобилен човек.

  • съществително име, женски род
  • форми мн. души́
Източници

3.

душа́

1. (кого какво) Стискам за гърлото, като преча да диша.

2. (кого какво) Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя.

Пушекът душеше децата.

3. (преносно, кого) Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие.

Душеше го огромна мъка.
Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.

*dušiti праславянски душа́

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице душа душим
второ лице душиш душите
трето лице души душат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице душих душихме
второ лице души душихте
трето лице души душиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице душах душахме
второ лице душеше душахте
трето лице душеше душаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
души душете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана душил душила душило душили
членувана душилия душилата душилото душилите
с пълен член душилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана душал душала душало душали
членувана душалия душалата душалото душалите
с пълен член душалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана душен душена душено душени
членувана душения душената душеното душените
с пълен член душеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана душащ душаща душащо душащи
членувана душащия душащата душащото душащите
с пълен член душащият — — —
Деепричастие
душейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми души́ш, мин. св. души́х, мин. прич. души́л, несв.
Източници
душа се

Задушавам се.

  • възвратен глагол