ум

1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум.

Остър ум.

2. Такава способност, развита във висока степен.

Голям ум.
Блестящ ум.

3. (преносно) Човек с развита способност да мисли, познава.

Един от големите умове на света.

4. (преносно, разговорно) Съвет, наставление.

Научавам го на ум.
Давам ум.

От прасл. оумъ, от и.-е *h₂ew-m-.

Блъскам си ума

(разговорно) Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено.

Вземам/взема ума (на някого)

Очаровам, грабвам.

Вземам/взема ума (на някого)

Уплашвам, стряскам, сепвам.

Губя/загубя ума и дума

(разговорно) Силно се смущавам, обърквам се.

Идва ми/дойде ми умът в главата

Вразумявам се.

Избивам/избия (нещо) от ума си

(разговорно) Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо.

Не съм с ума си

(разговорно) Побъркан съм, луд съм.

Опичай си ума!

Бъди разумен, разсъдлив.

единствено число множествено число
нечленувана ум умове
членувана ума умовете
с пълен член умът —
бройна форма ума
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ум
  • форми умъ́т, ума́, мн. умове́, (два) у́ма
Източници