-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ум -
1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум.
Остър ум.
-
2. Такава способност, развита във висока степен.
Голям ум.
Блестящ ум.
-
3. (преносно) Човек с развита способност да мисли, познава.
Един от големите умове на света.
-
4. (преносно, разговорно) Съвет, наставление.
Научавам го на ум.
Давам ум.
От прасл. оумъ, от и.-е *h₂ew-m-.
- умствени способности
- мисловна способност
(разговорно) Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено.
Очаровам, грабвам.
Уплашвам, стряскам, сепвам.
(разговорно) Силно се смущавам, обърквам се.
Вразумявам се.
(разговорно) Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо.
(разговорно) Побъркан съм, луд съм.
Бъди разумен, разсъдлив.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ум | умове |
| членувана | ума | умовете |
| с пълен член | умът | — |
| бройна форма | ума |
|---|