разсъ́дък

Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разум.

Помрачен разсъдък.
  • умствени способности
  • мисловна способност
единствено число множествено число
нечленувана разсъдък разсъдъци
членувана разсъдъка разсъдъците
с пълен член разсъдъкът —
бройна форма разсъдъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне раз-съ-дък
  • форми само ед.
Източник