глава́

1. Част от тялото на човека или животните, където се намират главният мозък, устата, очите, ушите, носът.

2. Ум, разум, разсъдък.

Всичко се изпарява от главата ми.
Нищо не влиза в главата ми.
Ти глава имаш ли?

3. (преносно) Животът на човек.

Залагам си главата.
Отговарям с главата си.

4. Бройка.

На глава от населението.
Сто глави добитък.

5. (само единствено число, мъжки род) Водач, ръководител.

Глава на семейството.
Държавен глава.
Църковен глава.
Кой е тук главата?

6. Част на някои растения със закръглена форма.

Глава лук.
Глава чесън.
Глава зеле.
Глава цвекло.

7. Част на някои предмети със закръглена форма.

Глава на гвоздей.
Глава на топлийка.

8. Част на писмено съчинение.

Глава на роман.
Уводна глава.

глава старобългарски глава́

старобълг. глава κεφαλή (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн.). ИЕ лексически диалектизъм: слав. *golva, лит., латв. galva, старопрус. gallū, вин. п. galwan. ИЕ реконструкция позволява две възможности: *gholu- (срв. арм. glux, род. п. glxoy „глава“) или *golu- (срв. стисл. kollr „кръгъл планински връх, глава“ и връзка с гол). Първият вариант допуска и връзка с е-огласовка (*ghelu- > *žely: старобълг. желы, -ъве χελώνη „костенурка“ (Номоканон), сръб. желва, словен., чеш. želva, пол. żółw, род. п. -wi „костенурка“). За връзката глава костенурка срв. череп - рус. черепаха „костенурка“, лат. testa „чаша, глава“ - testudo „костенурка“. Не бива да се свързва със старогр. χέλŭς , род. -υος „костенурка, гръдна кост“, χελώνη, χέλυμνα, χελύνη „земна костенурка“, тъй като словообразуването на старогр. форми не е ИЕ. Вероятно коренът *ghel-/*ghol- е еднакъв с корена на *žьltъ „жълт“ (=*ghļ-tos).

Бия/блъскам си главата

(разговорно) Мъча се да проумея, да разбера, да разреша нещо.

Бия се в главата

(разговорно) Разкайвам се.

Вдигам/виря глава

Бунтувам се, въставам.

Вдигам/виря глава

(разговорно) Възгордявам се, надувам се, важнича.

Вдигам на главата си

(разговорно) Правя голям шум, внасям безпорядък.

Виси ми на главата/на моята глава виси

(разговорно) Имам да върша работа, която ме притеснява.

Вися/стоя на главата

(разговорно) Досаждам на някого с близкото си присъствие или като го наблюдавам, или като очаквам да направи нещо за мене.

Върти ми се из главата

(разговорно) Имам някаква постоянна мисъл в съзнанието си.

Главата ми гори/пламнала

(разговорно) Имам грижа, неприятност.

Главата ми не го побира

(разговорно) Не разбирам, не проумявам, струва ми се невероятно или невъзможно.

Главата ми се наду

(разговорно) Чувствам се уморен, изтощен от много умствена работа, силен шум, разправии, приказки.

Главата ми ще се пръсне

(разговорно) Боли ме силно глава.

Главата ми ще се пръсне

(разговорно) Чудя се как да постъпя, обмислям дълго и интензивно какво решение да взема.

Горе главата!

Не се отчайвай, дръж се.

Гръмва ми главата

(разговорно) Преуморявам се от много шум и разговори с много хора.

Идва/дойде ми на главата

(разговорно) Сполетява ме нещастие, беда, неприятност.

Излизам на глава

(разговорно) Справям се, превъзмогвам.

Като муха без глава

(разговорно) Объркано, безпомощно.

Качвам се на главата (

(разговорно) Правя, каквото си искам; не се подчинявам.

Минава ми през главата

(разговорно) Преживявам неприятност, нещастие.

Мътя главата (

(разговорно) Влияя на някого, внушавам му нещо, обикновено нередно.

Не вдигам глава

(разговорно) Много съм зает, претрупан съм с работа.

От глава(та) до крака(та)

(разговорно) Изцяло, от горе до долу.

Отрязал съм главата

(разговорно) Много приличам на някого, като него съм.

През глава

(разговорно) В съчетание с глаголи като — много силно, буйно.

През главата

Без знанието и разрешението на някого.

Слагам си главата в торбата

(разговорно) Излагам се на риск; рискувам.

Удря ме в главата

(разговорно) За спиртна напитка — опиянява ме, зашеметява ме.

главица — съществително име
главичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана глава глави
членувана главата главите
звателна форма главо
  • съществително име, женски род
  • пренасяне гла-ва
  • форми мн. глави́
Източници