крату́на

1. Растение от рода на тиквите с кух кръгъл плод с удължена опашка.

2. (остаряло) Сухият плод на това растение, изрязан в единия край и използван за гребване на течности.

Една кратуна вода.

3. (преносно, разговорно, пренебрежително) Глава на човек.

Нямаш глава, а празна кратуна.

Стара заемка от балк.-лат. cortina „кръгла ваза; кръгово пространство, сцена“, > ит. cortina „завеса“.

кратунка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кратуна кратуни
членувана кратуната кратуните
звателна форма кратуно
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кра-ту-на
  • форми мн. крату́ни
Източници