Източник
-
ти́ква -
1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове.
Печена тиква.
Отглеждам тикви.
-
2. (преносно, разговорно, пренебрежително) Глава на човек.
В тиквата му няма капка мозък.
-
3. (преносно, разговорно, пренебрежително) Глупав човек.
Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди.
Тиквата ми е зелена
(разговорно) Глупав съм.
Не било по тиквите, а по кратуните
(разговорно) За нещо, което става късно, на което му е минало времето.
Тиквен медал
(разговорно) Никакъв медал.
тиквен
— прилагателно име
Тиквени семки.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | тиква | тикви |
| членувана | тиквата | тиквите |
| звателна форма | тикво |
|---|