ти́ква

1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове.

Печена тиква.
Отглеждам тикви.

2. (преносно, разговорно, пренебрежително) Глава на човек.

В тиквата му няма капка мозък.

3. (преносно, разговорно, пренебрежително) Глупав човек.

Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди.
Тиквата ми е зелена

(разговорно) Глупав съм.

Не било по тиквите, а по кратуните

(разговорно) За нещо, което става късно, на което му е минало времето.

Тиквен медал

(разговорно) Никакъв медал.

тиквен — прилагателно име Тиквени семки.
единствено число множествено число
нечленувана тиква тикви
членувана тиквата тиквите
звателна форма тикво
  • съществително име, женски род
  • пренасяне тик-ва
  • форми мн. ти́кви
Източник