ра́зум

1. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разсъдък.

Разумът го напусна.

2. Здрав смисъл, благоразумие, мъдрост.

Бабата учи на ум и на разум.
единствено число множествено число
нечленувана разум разуми
членувана разума разумите
с пълен член разумът —
бройна форма разума
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ра-зум
  • форми само ед.
Източник