мо́зък

1. Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите животни; орган на мисленето у човека.

Главен мозък.
Сътресение на мозъка.

2. (преносно, само единствено число) Ръководен център на нещо.

Той е мозъкът на цялата операция.

3. (само единствено число) Мека тъкан, която запълва кухините на костите.

Костен мозък.

4. (преносно) Ум, умствени способности.

Той е голям мозък.

мозгъ старобългарски мо́зък

ст.-бълг. мозгъ μυελός (Слепч.), прилаг. можданъ μεμυαλωμένος „мозъчен“ (Син. пс.) от *мозгѣнъ. Праслав. *mozgъ, сродна със ст.-прус. muzgeno (ж.р.) „костен мозък“, лит. smagenys (м.р., мн.ч.), smagenės (ж.р., мн.ч.), smegenos (ж.р., мн.ч.), smegenys „мозък, костен мозък“ (от *smazgen-), латв. smadzenes „мозък“, ст.-инд. majján- м.р., majjā ж.р. „костен мозък“, праиран. *mazɣa- „костен мозък“ (авест. mazga-, согд. mɣz-, нперс. maɣz), прагерм. *mazga- (ст.-в.-нем. marag, marg, ст.-сканд. mergr, хол. merg, ст.-англ. mearg, англ. marrow), от *mozgho- < *most-gho, срв. ст.-инд. mastṛhan- „мозък“, стгр. βρεχμός м.р. „предната част на главата“, ст.-англ. brœgen, англ. brain „мозък“ (< прагерм. *braʒna-), тохар. А mäśśunt, Б mrestīwe „костен мозък“, от *mest-(m)rgh-n-.

До мозъка на костите

Извънредно много, до краен предел.

Изтичане на мозъци

Емиграция на интелигенция.

Мозъчен тръст

Научноизследователски център, в който е събран интелектуалният елит в някаква област.

мозъчен — прилагателно име Мозъчна дейност.
единствено число множествено число
нечленувана мозък мозъци
членувана мозъка мозъците
с пълен член мозъкът —
бройна форма мозъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мо-зък
  • форми мн. мо́зъци, (два) мо́зъка
Източници