спосо́бност

1. (обикн множествено число) Природна дарба; талант, дарование, заложби.

Имам големи способности.

2. (само единствено число) Пригоденост за някаква дейност, умение, притежавана възможност да се извърши нещо.

Имам способността да уча езици.

3. (само единствено число) Присъщо качество, свойство.

Металите имат способността да се окисляват.
единствено число множествено число
нечленувана способност способности
членувана способността способностите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне спо-соб-ност
  • форми способността, мн. способности
Източник