разположе́ние

1. Мястото, където се намират сграда, постройка, стая и др. по отношение на други.

Южно разположение.
Хубаво разположение на стаите.

2. Власт, която се дава на някого, да се разпорежда временно с чужда собственост.

Слугите са на твое разположение.

3. Разпределение на войскова част по позиции.

4. Настроение, душевно състояние.

5. Добро отношение, симпатия към някого.

Имам на разположение

Разполагам.

На разположение съм

Готов съм да помогна, да услужа.

единствено число множествено число
нечленувана разположение разположения
членувана разположението разположенията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне раз-по-ло-же-ние
  • форми мн. разположения
Източник