мъ́ча

1. (кого какво) Правя да страда, причинявам болка, мъка; изтезавам.

Мъча животните.

2. (кого) Не давам спокойствие, покой.

Мъчат ме подозрения.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице мъча мъчим
второ лице мъчиш мъчите
трето лице мъчи мъчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице мъчих мъчихме
второ лице мъчи мъчихте
трето лице мъчи мъчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице мъчех мъчехме
второ лице мъчеше мъчехте
трето лице мъчеше мъчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мъчи мъчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мъчил мъчила мъчило мъчили
членувана мъчилия мъчилата мъчилото мъчилите
с пълен член мъчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мъчел мъчела мъчело мъчели
членувана мъчелия мъчелата мъчелото мъчелите
с пълен член мъчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мъчен мъчена мъчено мъчени
членувана мъчения мъчената мъченото мъчените
с пълен член мъченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мъчещ мъчеща мъчещо мъчещи
членувана мъчещия мъчещата мъчещото мъчещите
с пълен член мъчещият — — —
Деепричастие
мъчейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне мъ-ча
  • форми мъ́чиш, мин. св. мъ́чих и мъчи́х, мин. прич. мъ́чил и мъчи́л, несв.
Източник
мъча се

1. Страдам, изпитвам мъка.

2. Стремя се да направя нещо, трудя се.

Мъча се да сглобя играчката.
  • възвратен глагол