нака́звам

(кого) Налагам наказание на някого за провинение.

Наказаха го за кражбата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наказвам наказваме
второ лице наказваш наказвате
трето лице наказва наказват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наказвах наказвахме
второ лице наказва наказвахте
трето лице наказва наказваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наказвах наказвахме
второ лице наказваше наказвахте
трето лице наказваше наказваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наказвай наказвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наказвал наказвала наказвало наказвали
членувана наказвалия наказвалата наказвалото наказвалите
с пълен член наказвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наказвал наказвала наказвало наказвали
членувана наказвалия наказвалата наказвалото наказвалите
с пълен член наказвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наказван наказвана наказвано наказвани
членувана наказвания наказваната наказваното наказваните
с пълен член наказваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наказващ наказваща наказващо наказващи
членувана наказващия наказващата наказващото наказващите
с пълен член наказващият — — —
Деепричастие
наказвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-каз-вам
  • форми нака́зваш, несв. и нака́жа, св.
Източник