мъ́мря

1. (остаряло) Бърборя, мърморя.

2. (кого) Коря, гълча, карам се.

Мъмря децата за счупената ваза.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице мъмря мъмрим
второ лице мъмриш мъмрите
трето лице мъмри мъмрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице мъмрих мъмрихме
второ лице мъмри мъмрихте
трето лице мъмри мъмриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице мъмрех мъмрехме
второ лице мъмреше мъмрехте
трето лице мъмреше мъмреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мъмри мъмрете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мъмрил мъмрила мъмрило мъмрили
членувана мъмрилия мъмрилата мъмрилото мъмрилите
с пълен член мъмрилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мъмрел мъмрела мъмрело мъмрели
членувана мъмрелия мъмрелата мъмрелото мъмрелите
с пълен член мъмрелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мъмрен мъмрена мъмрено мъмрени
членувана мъмрения мъмрената мъмреното мъмрените
с пълен член мъмреният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мъмрещ мъмреща мъмрещо мъмрещи
членувана мъмрещия мъмрещата мъмрещото мъмрещите
с пълен член мъмрещият — — —
Деепричастие
мъмрейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне мъм-ря
  • форми мъ́мриш, мин. св. мъ́мрих и мъмри́х, мин. прич. мъ́мрил и мъмри́л, несв.
Източник