га́зя

1. Вървя из вода, сняг, кал, трева и подобни, в които краката ми затъват.

Виж си обувките, къде пак си газил?

2. Мачкам с крака, тъпча.

Внимавай къде стъпваш, не гази из цветята!

3. (преносно, разговорно, кого) Измъчвам, тормозя.

Не се оставяй да те газят!
Всяка пролет тая кашлица ме гази.

изгазити старобългарски „разваля, сгазя“ га́зя

старобълг. изгазити „разваля, сгазя“. Сродни думи: лит. gožti „сека, изливам, вървя забързано“, латв. gāzt „изливам“, староинд. gāhate „гмуркам се“, келт. кауз. *bād- (староирл. báidid, уелс. boddi „давя се“) от ие. gʷeg'h-.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице газя газим
второ лице газиш газите
трето лице гази газят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице газих газихме
второ лице гази газихте
трето лице гази газиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице газех газехме
второ лице газеше газехте
трето лице газеше газеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гази газете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана газил газила газило газили
членувана газилия газилата газилото газилите
с пълен член газилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана газел газела газело газели
членувана газелия газелата газелото газелите
с пълен член газелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана газен газена газено газени
членувана газения газената газеното газените
с пълен член газеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана газещ газеща газещо газещи
членувана газещия газещата газещото газещите
с пълен член газещият — — —
Деепричастие
газейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне га-зя
  • форми га́зиш, мин. св. га́зих и гази́х, мин. прич. га́зил и гази́л, несв.
Източници