тъ́пча

1. (кого какво) Мачкам с крака, газя.

Не тъпчете цветята в градината.

2. (какво) Пъхам със сила, бутам.

Тъпча чантата с дрехи.

3. (преносно, разговорно, кого) Карам насила да яде.

Защо тъпчеш детето, щом не е гладно?

4. (преносно, кого) Държа в подчинение; покорявам, потискам.

Той тъпче подчинените си.
Тъпча на едно място

Не се развивам, в застой съм.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тъпча тъпчем
второ лице тъпчеш тъпчете
трето лице тъпче тъпчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тъпках тъпкахме
второ лице тъпка тъпкахте
трето лице тъпка тъпкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тъпчех тъпчехме
второ лице тъпчеше тъпчехте
трето лице тъпчеше тъпчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тъпчи тъпчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъпкал тъпкала тъпкало тъпкали
членувана тъпкалия тъпкалата тъпкалото тъпкалите
с пълен член тъпкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъпчел тъпчела тъпчело тъпчели
членувана тъпчелия тъпчелата тъпчелото тъпчелите
с пълен член тъпчелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъпчещ тъпчеща тъпчещо тъпчещи
членувана тъпчещия тъпчещата тъпчещото тъпчещите
с пълен член тъпчещият — — —
Деепричастие
тъпчейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тъп-ча
  • форми тъ́пчеш, мин. св. тъ́пках и тъпка́х, мин. прич. тъ́пкал и тъпка́л, несв.
Източник
тъпча се

(разговорно) Ям много, преяждам.

  • възвратен глагол