изтеза́вам

(кого, какво) Подлагам на физически или нравствени мъчения; измъчвам.

Понякога децата изтезават безпомощни животни.
Напива се и изтезава жена си.
Мисълта за моите грешки ме изтезава постоянно.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изтезавам изтезаваме
второ лице изтезаваш изтезавате
трето лице изтезава изтезават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изтезавах изтезавахме
второ лице изтезава изтезавахте
трето лице изтезава изтезаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изтезавах изтезавахме
второ лице изтезаваше изтезавахте
трето лице изтезаваше изтезаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изтезавай изтезавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтезавал изтезавала изтезавало изтезавали
членувана изтезавалия изтезавалата изтезавалото изтезавалите
с пълен член изтезавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтезавал изтезавала изтезавало изтезавали
членувана изтезавалия изтезавалата изтезавалото изтезавалите
с пълен член изтезавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтезаван изтезавана изтезавано изтезавани
членувана изтезавания изтезаваната изтезаваното изтезаваните
с пълен член изтезаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтезаващ изтезаваща изтезаващо изтезаващи
членувана изтезаващия изтезаващата изтезаващото изтезаващите
с пълен член изтезаващият — — —
Деепричастие
изтезавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-те-за-вам
  • форми изтеза́ваш, несв.
Източник