гнетя́

(кого, какво) Упражнявам гнет; тормозя, потискам, измъчвам.

Тази мисъл ме гнети, не ми дава спокойствие.

гнетѫ старобългарски гнетя́

старобълг. гнетѫ, гнести. Сродни думи: алб. ngjesh „меся“ (*an-gne-s-), ст.в.нем. knetan „меся“ (*gne-t-).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице гнетя гнетим
второ лице гнетиш гнетите
трето лице гнети гнетят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице гнетих гнетихме
второ лице гнети гнетихте
трето лице гнети гнетиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице гнетях гнетяхме
второ лице гнетеше гнетяхте
трето лице гнетеше гнетяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гнети гнетете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гнетил гнетила гнетило гнетили
членувана гнетилия гнетилата гнетилото гнетилите
с пълен член гнетилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гнетял гнетяла гнетяло гнетели
членувана гнетялия гнетялата гнетялото гнетелите
с пълен член гнетялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гнетен гнетена гнетено гнетени
членувана гнетения гнетената гнетеното гнетените
с пълен член гнетеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гнетящ гнетяща гнетящо гнетящи
членувана гнетящия гнетящата гнетящото гнетящите
с пълен член гнетящият — — —
Деепричастие
гнетейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне гне-тя
  • форми гнети́ш, мин. св. гнети́х, мин. прич. гнети́л, несв.
Източници