пога́звам

1. (какво) Сгазвам; смачквам с крака.

2. (преносно, какво) Не се съобразявам с обекта, действам въпреки неговите изисквания.

Погазвам законите.

3. Газя малко.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице погазвам погазваме
второ лице погазваш погазвате
трето лице погазва погазват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице погазвах погазвахме
второ лице погазва погазвахте
трето лице погазва погазваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице погазвах погазвахме
второ лице погазваше погазвахте
трето лице погазваше погазваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
погазвай погазвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погазвал погазвала погазвало погазвали
членувана погазвалия погазвалата погазвалото погазвалите
с пълен член погазвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погазвал погазвала погазвало погазвали
членувана погазвалия погазвалата погазвалото погазвалите
с пълен член погазвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погазван погазвана погазвано погазвани
членувана погазвания погазваната погазваното погазваните
с пълен член погазваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погазващ погазваща погазващо погазващи
членувана погазващия погазващата погазващото погазващите
с пълен член погазващият — — —
Деепричастие
погазвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-газ-вам
  • форми пога́зваш, несв. и пога́зя, св.
Източник