тероризи́рам

1. Прилагам терор.

2. (разговорно, кого) Измъчвам, насилвам.

Вкъщи всички я тероризираха.
тероризиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тероризирам тероризираме
второ лице тероризираш тероризирате
трето лице тероризира тероризират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тероризирах тероризирахме
второ лице тероризира тероризирахте
трето лице тероризира тероризираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тероризирах тероризирахме
второ лице тероризираше тероризирахте
трето лице тероризираше тероризираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тероризирай тероризирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тероризирал тероризирала тероризирало тероризирали
членувана тероризиралия тероризиралата тероризиралото тероризиралите
с пълен член тероризиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тероризирал тероризирала тероризирало тероризирали
членувана тероризиралия тероризиралата тероризиралото тероризиралите
с пълен член тероризиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тероризиран тероризирана тероризирано тероризирани
членувана тероризирания тероризираната тероризираното тероризираните
с пълен член тероризираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тероризиращ тероризираща тероризиращо тероризиращи
членувана тероризиращия тероризиращата тероризиращото тероризиращите
с пълен член тероризиращият — — —
Деепричастие
тероризирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне те-ро-ри-зи-рам
  • форми тероризи́раш, несв. и св.
Източник