нала́гам

1. (какво) Слагам едно върху друго, накуп.

Налагам туршия.
Налагам баница.

2. (какво) Поставям лечебно средство върху рана.

Наложи раната с билки.

3. (какво) Поставям модел върху друга повърхност.

Налагам кройките върху плата.

4. (какво) Определям наказание.

Налагам глоба.

5. (разговорно, кого) Набивам някого за наказание.

Наложих го здравата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице налагам налагаме
второ лице налагаш налагате
трето лице налага налагат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице налагах налагахме
второ лице налага налагахте
трето лице налага налагаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице налагах налагахме
второ лице налагаше налагахте
трето лице налагаше налагаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
налагай налагайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налагал налагала налагало налагали
членувана налагалия налагалата налагалото налагалите
с пълен член налагалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налагал налагала налагало налагали
членувана налагалия налагалата налагалото налагалите
с пълен член налагалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налаган налагана налагано налагани
членувана налагания налаганата налаганото налаганите
с пълен член налаганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налагащ налагаща налагащо налагащи
членувана налагащия налагащата налагащото налагащите
с пълен член налагащият — — —
Деепричастие
налагайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ла-гам
  • форми нала́гаш, несв. и нало́жа, св.
Източник
налагам се

1. Надделявам, принуждавам някого да приеме моето решение.

2. Добивам известност, утвърждавам се като добър в някаква област.

Той се наложи много бързо като добър актьор.

3. Побеждавам в състезание.

Гостите се наложиха убедително над домакините в последната футболна среща.

4. Само в трето лице. Нужно е, необходимо е да стане.

Налага се да замина веднага.
  • възвратен глагол
  • форми наложа се