редя́

1. (кого какво) Поставям в определен ред, последователност; подреждам, нареждам.

Редя си книгите.

2. (какво) Привеждам в ред нещо разбъркано, разредено; подреждам, оправям, разтребвам.

3. (разговорно) Изговарям една след друга думи.

Тъй реди той и сълзи капят от очите му.

4. (какво) Уреждам, устройвам.

Редя сама живота си.

5. (разговорно) Плача над умрял; оплаквам, нареждам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице редя редим
второ лице редиш редите
трето лице реди редят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице редих редихме
второ лице реди редихте
трето лице реди редиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице редях редяхме
второ лице редеше редяхте
трето лице редеше редяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
реди редете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана редил редила редило редили
членувана редилия редилата редилото редилите
с пълен член редилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана редял редяла редяло редели
членувана редялия редялата редялото ределите
с пълен член редялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана реден редена редено редени
членувана редения редената реденото редените
с пълен член реденият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана редящ редяща редящо редящи
членувана редящия редящата редящото редящите
с пълен член редящият — — —
Деепричастие
редейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ре-дя
  • форми редиш, мин. св. редих, мин. прич. редил, несв.
Източник
редя се

Намирам се или следвам един след друг.

Пред очите ми се редят картини от родния край.
  • възвратен глагол