у́дрям

1. (кого какво) Нанасям удар.

Удрям плесница на детето.
Тази нощ ще ударим позициите на врага.

2. Издавам шум от удар, гръм; изтръгвам шум при удар.

Часовникът удари три часа.
Удари гръм.
Удрям барабаните.

3. (разговорно, какво) Ранявам или убивам (при лов).

В неделя удари два заека.

4. (преносно, разговорно, какво) Слагам или правя с удар, със силен замах, енергично.

Удрям печат.
Удрям подпис.
Удрям един танц.
Удрям му един смях.
Удрям една ракия.

5. (преносно, разговорно, какво) Спечелвам, получавам като подарък, с късмет.

Удари голямата печалба.
Удари шестица от тотото.

6. (преносно) Нанасям поражение, обикновено върху отрицателни явления.

Удрям по престъпността.
Новото правителство удари (по) корупцията.

7. (преносно, кого/какво) За болест, слънчев удар — поразявам, увреждам.

Болестта го удари в очите.

8. (преносно, кого) Бивам силен, осезателен.

Миризмата ме удари силно.
Удари го гъст лют дим.

9. (преносно, разговорно) Само Прилича, отива към, наподобява.

несв. в трето лице.
Удря на зелено.

10. (преносно, разговорно) Впускам се без задръжки (в нередни или престъпни действия).

Удрям я на кражби.
Удря я на алкохол.
Удрям/ударя ключа

Заключвам.

Удрям/ударя на камък

(разговорно) Не успявам, получавам отказ за нещо.

Удрям в очи

Веднага се забелязвам, правя впечатление.

Удрям/ударя кьоравото

(разговорно) Успявам да спечеля нечестно.

Удрям/ударя в кесията/джоба

Струвам много скъпо.

Удрям/ударя в кесията/джоба

Ощетявам материално.

Удрям си главата в стената

(разговорно) Съжалявам горчиво.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице удрям удряме
второ лице удряш удряте
трето лице удря удрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице удрях удряхме
второ лице удря удряхте
трето лице удря удряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице удрях удряхме
второ лице удряше удряхте
трето лице удряше удряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
удряй удряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удрял удряла удряло удряли
членувана удрялия удрялата удрялото удрялите
с пълен член удрялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удрял удряла удряло удряли
членувана удрялия удрялата удрялото удрялите
с пълен член удрялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удрян удряна удряно удряни
членувана удряния удряната удряното удряните
с пълен член удряният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удрящ удряща удрящо удрящи
членувана удрящия удрящата удрящото удрящите
с пълен член удрящият — — —
Деепричастие
удряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне уд-рям
  • форми у́дряш, несв. и уда́ря, св.
Източник
удрям се

1. Блъскам се (в нещо).

Чантата се удря в гърба му.

2. Нанасям си удар, понасям удар.

Ударих се в шкафа.
Ударих се в ръката.
  • възвратен глагол
  • форми ударя се