зама́хвам

(с какво) Правя един замах.

Замахна с чука и го стовари върху желязото.
замахване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице замахвам замахваме
второ лице замахваш замахвате
трето лице замахва замахват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице замахвах замахвахме
второ лице замахва замахвахте
трето лице замахва замахваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице замахвах замахвахме
второ лице замахваше замахвахте
трето лице замахваше замахваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
замахвай замахвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замахвал замахвала замахвало замахвали
членувана замахвалия замахвалата замахвалото замахвалите
с пълен член замахвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замахвал замахвала замахвало замахвали
членувана замахвалия замахвалата замахвалото замахвалите
с пълен член замахвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замахван замахвана замахвано замахвани
членувана замахвания замахваната замахваното замахваните
с пълен член замахваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замахващ замахваща замахващо замахващи
членувана замахващия замахващата замахващото замахващите
с пълен член замахващият — — —
Деепричастие
замахвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-мах-вам
  • форми зама́хваш, несв. и зама́хна, св.
Източник