ма́хам

1. (какво) Движа във въздуха насам-натам.

2. (с какво) Правя махове с нещо.

Махам с кърпичка.

3. (на кого) Давам знак с ръка или глава.

Махам на шофьора да спре.

4. (какво) Вземам нещо от мястото му, премествам го.

Махам празните чинии от масата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице махам махаме
второ лице махаш махате
трето лице маха махат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице махах махахме
второ лице маха махахте
трето лице маха махаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице махах махахме
второ лице махаше махахте
трето лице махаше махаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
махай махайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана махал махала махало махали
членувана махалия махалата махалото махалите
с пълен член махалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана махал махала махало махали
членувана махалия махалата махалото махалите
с пълен член махалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана махан махана махано махани
членувана махания маханата маханото маханите
с пълен член маханият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана махащ махаща махащо махащи
членувана махащия махащата махащото махащите
с пълен член махащият — — —
Деепричастие
махайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ма-хам
  • форми ма́хаш, несв.
Източник
махам се

1. Отмествам се, отстранявам се.

Махай се оттук.

2. Изчезвам, напускам.

Махам се от този град.
  • възвратен глагол