хвъ́рлям

1. (какво) Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам.

Хвърлям камъни по животните.
Хвърлих чантата си.

2. (разговорно, какво) Махам от себе си това, което ми пречи или не ми е необходимо; изоставям, захвърлям.

През лятото хората хвърлят ботушите и обуват сандали.

3. (кого какво) За животно — освобождавам се от товара или от ездача си.

Магарето хвърли дисагите.

4. (в какво) В съчетание със съществителни, означаващи състояние — предизвиквам състоянието, назовано от тях, например хвърлям в смут — смущавам; хвърлям в страх — плаша; хвърлям в тревога — разтревожвам, и други.

Началното х- е вторично, виж хвъргам = старобълг. врьгѫ, врѣшти „хвърлям“ (Супр.) от праслав. *vьrgǫ, *vergti (срв. сърбохърватски фрљати, врљати) със съответствия в староинд. vŗnakti, varjati „върти“, лат. vergō, -ere „накланям, извивам“. В такъв случай хвърлям е от *хвъргалям, дало и въргалям, срв. пързалям от пълзя, шумоля от шумя. В семант. отношение сравни англ. throw „хвърлям“, нем. drehen „въртя“ < прагерм. *þrēan-

Хвърлям в очите/лицето (на някого нещо)

Казвам истината (обикновено неприятна) направо, без заобикалки.

Хвърлям в огън

Засрамвам, притеснявам някого.

Хвърлям въдицата

Подмамвам, подвеждам някого.

Хвърлям гръм и мълния

Отправям остри нападки срещу някого или нещо.

Хвърля ме в огън

Имам висока температура.

Хвърля ме в огън

Смущавам се, притеснявам се силно.

Хвърлям (един) поглед

Преглеждам набързо.

Хвърлям кал/петно (върху някого или нещо)

Очерням, безчестя.

Хвърлям камъни в градината (на някого)

Подмятам, намеквам за някого или на някого нещо.

Хвърлям котва

За плавателен съд — преустановявам плаването.

Хвърлям котва

(преносно) Оставам да живея някъде; заселвам се.

Хвърлям мост

Установявам връзка между две неща.

Хвърлям око (на някого или на нещо)

Много харесвам и искам да притежавам.

Хвърлям око (на някого или на нещо)

Насочвам се с намерение да предприема нещо спрямо някого или да го включа в някаква работа.

Хвърлям петалата

(разговорно, грубо) Умирам.

Хвърлям (по) едно око

Поглеждам от време на време; попоглеждам.

Хвърлям (по) едно око

Преглеждам набързо.

Хвърлям прах в очите (на някого)

Опитвам се да заблудя някого за истинските си намерения.

Хвърлям ръкавицата (на някого)

Предизвиквам някого на спор, двубой и други.

Хвърлям светлина (върху нещо)

Разяснявам, разкривам същността.

Хвърлям се в огъня

Излагам се на смъртна опасност за някого или за нещо.

Хвърлям се в/на очи(те)

От пръв поглед се забелязвам.

Хвърлям се на едро

Предприемам само големи, значими дела, обикновено безрезултатно.

Хвърлям се с главата надолу

Предприемам много рисковано, опасно начинание.

Хвърлям си думите на вятъра

Безуспешно убеждавам, съветвам някого.

Хвърлям всички сили

Върша нещо, без да се щадя.

Хвърлям сянка

Нарушавам доброто впечатление.

Хвърлям сянка

Злепоставям, безчестя, излагам някого или нещо.

Хвърлям топа

(разговорно, грубо) Умирам.

хвърляне — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хвърлям хвърляме
второ лице хвърляш хвърляте
трето лице хвърля хвърлят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хвърлях хвърляхме
второ лице хвърля хвърляхте
трето лице хвърля хвърляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хвърлях хвърляхме
второ лице хвърляше хвърляхте
трето лице хвърляше хвърляха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хвърляй хвърляйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хвърлял хвърляла хвърляло хвърляли
членувана хвърлялия хвърлялата хвърлялото хвърлялите
с пълен член хвърлялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хвърлял хвърляла хвърляло хвърляли
членувана хвърлялия хвърлялата хвърлялото хвърлялите
с пълен член хвърлялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хвърлян хвърляна хвърляно хвърляни
членувана хвърляния хвърляната хвърляното хвърляните
с пълен член хвърляният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хвърлящ хвърляща хвърлящо хвърлящи
членувана хвърлящия хвърлящата хвърлящото хвърлящите
с пълен член хвърлящият — — —
Деепричастие
хвърляйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хвър-лям
  • форми хвъ́рляш, несв. и хвъ́рля, св.
Източници
хвърлям се

1. Насочвам се устремено.

Хвърлям се в атака.
Хвърлям се към завърналия се приятел.

2. Мятам се, скачам.

Хвърлям се от терасата.
Животното се хвърля от страх.

3. Започвам енергично да върша, да вземам участие.

Хвърлих се да му помагам.
  • възвратен глагол
  • форми хвърля се