тре́пвам

1. Правя еднократно внезапно движение от учудване, изненада; стряскам се.

Трепвам от силния гръм.

2. Задвижвам се леко.

Листата трепнаха от лекия вятър.

3. (преносно) Появявам се за кратко.

Усмивка трепва върху устните й.
Радост трепва по лицето ѝ.

4. (преносно) Обикновено с отрицание. Смущавам се, трогвам се.

Не трепва пред никакви опасности.
Окото ми не трепва

(разговорно) Не се смущавам, не се плаша.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице трепвам трепваме
второ лице трепваш трепвате
трето лице трепва трепват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице трепвах трепвахме
второ лице трепва трепвахте
трето лице трепва трепваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице трепвах трепвахме
второ лице трепваше трепвахте
трето лице трепваше трепваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
трепвай трепвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трепвал трепвала трепвало трепвали
членувана трепвалия трепвалата трепвалото трепвалите
с пълен член трепвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трепвал трепвала трепвало трепвали
членувана трепвалия трепвалата трепвалото трепвалите
с пълен член трепвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трепващ трепваща трепващо трепващи
членувана трепващия трепващата трепващото трепващите
с пълен член трепващият — — —
Деепричастие
трепвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне треп-вам
  • форми тре́пваш, несв. и тре́пна, св.
Източник