дръ́пвам

1. Дърпам еднократно или поединично.

2. (разговорно) Започвам да се движа, да правя нещо много бързо, като изпреварвам другите.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дръпвам дръпваме
второ лице дръпваш дръпвате
трето лице дръпва дръпват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дръпвах дръпвахме
второ лице дръпва дръпвахте
трето лице дръпва дръпваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дръпвах дръпвахме
второ лице дръпваше дръпвахте
трето лице дръпваше дръпваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дръпвай дръпвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дръпвал дръпвала дръпвало дръпвали
членувана дръпвалия дръпвалата дръпвалото дръпвалите
с пълен член дръпвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дръпвал дръпвала дръпвало дръпвали
членувана дръпвалия дръпвалата дръпвалото дръпвалите
с пълен член дръпвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дръпван дръпвана дръпвано дръпвани
членувана дръпвания дръпваната дръпваното дръпваните
с пълен член дръпваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дръпващ дръпваща дръпващо дръпващи
членувана дръпващия дръпващата дръпващото дръпващите
с пълен член дръпващият — — —
Деепричастие
дръпвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дръп-вам
  • форми дръ́пваш, несв. и дръ́пна, св.
Източник