отка́рвам

1. (кого, какво) Карам с превозно средство от мястото, където се намирам, до друго място.

Откарай децата до училището.

2. (кого, какво) Принуждавам нещо да върви от мястото, където съм, до друго място.

Откарай коня в обора.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице откарвам откарваме
второ лице откарваш откарвате
трето лице откарва откарват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице откарвах откарвахме
второ лице откарва откарвахте
трето лице откарва откарваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице откарвах откарвахме
второ лице откарваше откарвахте
трето лице откарваше откарваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
откарвай откарвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откарвал откарвала откарвало откарвали
членувана откарвалия откарвалата откарвалото откарвалите
с пълен член откарвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откарвал откарвала откарвало откарвали
членувана откарвалия откарвалата откарвалото откарвалите
с пълен член откарвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откарван откарвана откарвано откарвани
членувана откарвания откарваната откарваното откарваните
с пълен член откарваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откарващ откарваща откарващо откарващи
членувана откарващия откарващата откарващото откарващите
с пълен член откарващият — — —
Деепричастие
откарвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-кар-вам
  • форми отка́рваш, несв. и отка́рам, св.
Източник