ка́рам

1. (кого какво) Насочвам, направлявам да върви пред мене.

Карам крава.
Карат го в полицията.
Карат го на разпит.

2. (какво) Управлявам превозно средство.

Карам кола.

3. (кого какво) Превозвам.

Карат хора с автобуса.
Карам тухли.

4. (кого) Искам от някого да направи нещо.

Карам я да бърше прах всеки ден.
Карам я да учи.

5. (разговорно) Продължавам да върша нещо (по същия начин), да живея по някакъв начин.

Карам си работата.
Карам си живота по старому.
Карам добре учението.

6. (преносно, разговорно) За години, възраст — започнал съм, протичам.

Десета година караме в този град.

от къснолат. *carriare, произв. от carrus „кола“, срв. рум. cărа, итал. диал. carriare (калабр.), carreare (неап.), фр. charrier „возя, превозвам, извозвам (c кола)“. праслав. *karati „ругая, хокам“ е сродно с лат. carināre „използвам неприличен език“, ст.в.нем. harawēn „подигравам“, от ИЕ *kōr-.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице карам караме
второ лице караш карате
трето лице кара карат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице карах карахме
второ лице кара карахте
трето лице кара караха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице карах карахме
второ лице караше карахте
трето лице караше караха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
карай карайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана карал карала карало карали
членувана каралия каралата каралото каралите
с пълен член каралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана карал карала карало карали
членувана каралия каралата каралото каралите
с пълен член каралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана каран карана карано карани
членувана карания караната караното караните
с пълен член караният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана каращ караща каращо каращи
членувана каращия каращата каращото каращите
с пълен член каращият — — —
Деепричастие
карайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ка-рам
  • форми ка́раш, несв.
Източници
карам се

1. (на кого) Хокам, ругая.

Карам се на децата, защото не учат.

2. (само множествено число, с кого) Хокаме се взаимно, укоряваме се, мъмрим се.

Всеки ден се карат с мъжа си.
  • възвратен глагол