направля́вам

(какво/кого) Давам направление, насочвам, напътвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице направлявам направляваме
второ лице направляваш направлявате
трето лице направлява направляват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице направлявах направлявахме
второ лице направлява направлявахте
трето лице направлява направляваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице направлявах направлявахме
второ лице направляваше направлявахте
трето лице направляваше направляваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
направлявай направлявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана направлявал направлявала направлявало направлявали
членувана направлявалия направлявалата направлявалото направлявалите
с пълен член направлявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана направлявал направлявала направлявало направлявали
членувана направлявалия направлявалата направлявалото направлявалите
с пълен член направлявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана направляван направлявана направлявано направлявани
членувана направлявания направляваната направляваното направляваните
с пълен член направляваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана направляващ направляваща направляващо направляващи
членувана направляващия направляващата направляващото направляващите
с пълен член направляващият — — —
Деепричастие
направлявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нап-рав-ля-вам
  • форми направля́ваш, несв.;
Източник